Оглавление

1. РЪКОВОДСТВО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ХИПНОТИЧНАТА ВНУШАЕМОСТ
2. Увод
3. Установяване на рапорт преди началната индукция
4. Предварителни забележки от екзаминатора
5. Основни процедури
   1. 1. Падане на главата
   2. 2. Затваряне на очите
   3. 3. Сваляне на дланта (лява длан)
   4. 4. Обездвижване на ръката (дясна ръка)
   5. 5. Преплитане на пръстите
   6. 6. Вкаменяване на ръката (лява)
   7. 7. Приближаващи длани
   8. 8. Възпрепятстване на говора
   9. 9. Халюцинация (муха)
   10. 10. Каталепсия на очите
   11. 11. Постхипнотична сугестия (докосване на левия глезен), амнезия
   12. Оценяване
6. Въпросник към Харвардска Скала за Хипнотична Внушаемост
   1. Раздел за обективни, външни реакции
      1. 1. Падане на главата
      2. 2. Затваряне на очите
      3. 3. Сваляне на дланта (лява длан)
      4. 4. Обездвижване на ръката (дясна ръка)
      5. 5. Преплитане на пръстите
      6. 6. Вкаменяване на ръка (лява)
      7. 7. Прибижаване на дланите
      8. 8. Възпрепятстване на говора
      9. 9. Халюцинация (Муха)
      10. 10. Каталепсия на очите
      11. 11. Постхипнотично внушение (докосване на левия глезен)
      12. Раздел за вътрешните субективни преживявания
      13. Литература

Ръководство за провеждане на изследвания за хипнотичната внушаемост

ХАРВАРДСКА СКАЛА ЗА ХИПНОТИЧНА ВНУШАЕМОСТ (HGSHS FORM A)

Психометрична оценка на способността на пациента да възприема и реагира на терапевтични внушения е необходима част от изграждането на план за хипнотерапия и прогнозиране на неговата ефективност.

Харвардска скала за хипнотична внушаемост (HGSHS: A) е стандартна процедура за установяване на внушаемостта при хипноза.

Ръководството е подходящо за психолози, психотерапевти и студенти от изброените специалности.

Библиограф. — 28 авт.

© Синенко Ю. А. 2020.

Увод

Изследването на хипнозата предполага научен подход към въпроса, какви разлики съществуват в това, как различните хора реагират на хипнозата. От общата практика на хипнотерапевта следва, че някои субекти много лесно се хипнотизират, докато други, като че ли, реагират на предложения в относително по-малка степен.

Феноменологичното описание на човешките състояния в хипнозата започва от времето на Франц Месмер, който провежда сесии за «животински магнетизъм» във Франция в края на 18 век. Неговият ученик Маркиз де Пуисегур описва експерименти със състоянието на сомнамбулизма (Nash, & Barnier, 2012).

В края на 19 век Огюст-Анри Форел (Liébeault, 1889) идентифицира, като използва клиничната терминология, три основни хипнотични състояния:

— сомноленция — усещане за сънливост от топлина и почивка, усещане за тежест в крайниците;

— хипотаксия — значително стесняване на сферата на съзнанието, едновременно с повишено сближаване (специфичен поверителен контакт с хипнотерапевт), мускулна каталепсия и отслабване на сетивни стимули (например болка), частична амнезия.

— сомнамбулизъм — тотална постхипнотична амнезия, пълен рапорт, внушени халюцинации, действия в хипнотичната реалност на пациента.

За практиката на хипнотерапевт такава степенкация е до