Глава 1: Събуждане в Рокля
Светлината на зората обикновено не беше най-приятното нещо за Акира Танака. Обикновено означаваше край на сладките сънища и начало на поредния ден, изпълнен с изпити, домакински задължения и безкрайния натиск да бъде «добра ученичка». Днес обаче, светлината беше различна — по-мека, по-топла, почти ефирна. И не идваше от прозореца на скромната ѝ стая в Токио.
Акира отвори очи бавно, сякаш изплувайки от дълбока, спокойна вода. Първото, което усети, беше мекотата. Не мекотата на нейния стар матрак, а невероятна, луксозна мекота, която обгръщаше тялото ѝ. Втората беше ароматът — фин, сладък, но не натрапчив, напомнящ за цветя, които никога не беше срещала.
Тя седна рязко, сърцето ѝ започна да бие ускорено. Това не беше нейната стая. Всъщност, това дори не приличаше на нищо, което някога беше виждала. Стените бяха покрити с коприна в цвят на слонова кост, украсена със златни нишки, които блестяха деликатно. Голямо, изискано легло с балдахин доминираше пространството, а отсреща се намираше елегантна тоалетка, върху която бяха подредени сребърни гребени и кутийки, инкрустирани със скъпоценни камъни.
Но най-шокиращото беше облеклото ѝ. Вместо обичайните си панталони за сън, Акира беше облечена в дълга, тежка рокля от блестящ плат, която се спускаше до пода. Ръкавите бяха широки и ефирни, а деколтето — деликатно украсено. Усещаше се като принцеса от приказките.
«Какво… какво става?» промълви тя, гласът ѝ звучеше чуждо и треперещо. Последната ѝ ясна спомен беше от вчера вечерта — седеше на бюрото си, учеше за теста по история, когато внезапно ярка, синкава светлина я обля от нищото. Беше толкова силна, че я накара да затвори очи, а след това… нищо.
Акира стана внимателно, краката ѝ потъваха в мек, плюшен килим. Роклята беше тежка, но изненадващо удобна. Тя се приближи до тоалетката и погледна отражението си. Там стоеше тя — с познатите ѝ кафяви очи, леко разрошената тъмна коса, но всичко останало беше различно. В погледа ѝ се четеше объркване и страх, но и нещо ново — една едва доловима решителност, която никога преди не беше забелязвала.
«Това е сън,» каза си тя, стискайки юмруци. «Просто много жив сън.»
Но докато погледът ѝ се плъзгаше по прецизната изработка на мебелите, по фините детайли на роклята, тя усещаше, че това не е така. Всичко беше твърде реално, твърде осезаемо.
В този момент вратата на стаята се отвори тихо и на прага се появи жена в елегантна, тъмна униформа. Тя имаше строги черти, но очите ѝ грееха с доброта. Когато видя Акира, лицето ѝ се озари от широка усмивка.
«Ваше високоблагородие! Събудихте се!» възкликна жената с дълбок, мелодичен глас. «Как се чувствате? Имате ли нужда от нещо?»
Акира я гледаше втрещено. «Ваше високоблагородие»? Кого наричаше тя така?
«Аз… Аз съм Акира Танака. От Токио. Какво става? Къде съм?» попита тя, гласът ѝ трепереше от надигащата се паника.
Жената се приближи, лицето ѝ се промени от радост към леко притеснение, но усмивката ѝ остана. «Танака? Милейди, моля, не се тревожете. Това е Кралство Елдора. А вие сте принцеса Акира, наследница на трона.» Тя се поклони дълбоко. «Аз съм Илза, вашата лична прислужница. Всички тук сме на ваше разположение.»
Акира се почувства сякаш земята се разтваря под краката ѝ. Кралство Елдора? Принцеса? Това беше абсурдно. Беше студентка, а не кралска особа. Споменът за синкавата светлина отново изплува в съзнанието ѝ. Дали това беше някакъв вид шега? Или… Или нещо много по-страшно и по-невероятно?
«Не… не разбирам,» прошепна тя. «Аз съм… аз просто ученичка. От Япония.»
Илза я погледна с разбиране, но и с тъга. «Милейди, знам, че е трудно да приемете. Древните пророчества се сбъдват. Вие сте тук, за да изпълните своята съдба. Сега, нека да ви помогна да се приготвите за закуска. Кралството очаква своята принцеса.»
Докато Илза нежно ѝ помогна да облече още една елегантна рокля, Акира се чувстваше като в сън. Но всеки път, когато погледнеше през прозореца и видеше не очертанията на Токио, а величествени кули и зелени хълмове, тя знаеше — нейното старо, обикновено съществуване беше останало далеч, далеч зад нея. Животът на Акира Танака беше приключил. Пътят на принцеса Акира едва сега започваше.
